Игла в купа апаратура

В.М. бърза да оперира баща си в централна софийска болница. Ето това получила В.М. след въпроса какво да прави и какво ще се случи оттук нататък. Вместо успокоителна дума и насърчение, тя получава бележка с името на лекаря, някакъв код и адрес на фирма, на която трябва да се платят 3000 лв. Отишла на адреса, платила парите, не получила касова бележка, нито фактура, нито пък съответното медицинско изделие, което трябвало да бъде поставено и след операцията да вдигне баща й на крака. Попитала къде е продуктът – получила отговор, че вече е в болницата.

След успешната операция научила, че е късметлийка – съседите платили за същата операция 4500 лв.

Колко наистина струва имплантът не знае никой. А случки като тази се получават почти всеки ден във всяка една от болниците. Става въпрос за море от продукти – като се започне от марлите, бинтовете, стерилните превръзки, мине се през патериците, плаките, винтовете, изкуствените стави и кардиостимулаторите, контрастните вещества за изследване със скенер, иглите, специалните конци и лепила. Всичко това, както и апаратурата, с която се правят снимките, включително и леглата в отделенията и операционните маси, са продукти от един и същи клас – т.нар. медицински изделия. Ако лекарствата, които са регистрирани в България, са общо около 5100, медицинските изделия са 138 000 и техният брой непрекъснато се увеличава.

Разликата с лекарствата е, че ако при тях има шанс пациентът да ги получи безплатно от здравната каса или болницата също така безплатно да ги включи в лечението, при повечето медицински изделия няма такъв шанс, независимо за колко болен човек става въпрос. Обикновено пациентите си ги плащат сами, а Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива само тесен набор продукти – изкуствени стави, стентове за кардиологични интервенции и кардиостимулатори.

Пример – клипс за мозъчна аневризма (състояние, което може да бъде фатално за живота на човека) струва 30 хиляди лева и пациентът или близките му трябва да си ги купят сами. При това бързо. Често – по гореописания начин с малки вариации – например пациентът внася по банкова сметка определена сума и носи бележката в болницата. Случаите, при които това става на касата – цените са еднакви за всички, клиниката разполага с продукта и не трябва да се чака никой от никоя фирма тепърва да го носи, се броят на пръстите на едната ръка.

Става въпрос за пазар от официално 260 млн. лв. за миналата година., но неофициално сумата, по изчисления на представители на фирмите, доближава 900 млн. лв. Тази средства са още едно допълнително плащане за здравни услуги, което част от българите са направили абсолютно нерегламентирано. Цената за едни е била една, за други – друга.

Свободен пазар, или как никой нищо не знае за тях

Този тип продукти влизат или се произвеждат в България и се продават само на уведомителен режим. Фирмите производители регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата изделието и подават декларация за съответствие. От 2007 г. целият процес около тях се регламентира от три европейски директиви, които са приложени в българския закон – за медицинските изделия, за ин витро диагностичните медицински изделия и за активните имплантируеми медицински изделия. В европейското законодателство изрично се подчертава ненамесата на регулаторните органи на страните членки в ценообразуването, регистрацията на цени и прилагане на непазарни принципи в образуването на цените на медицинските изделия.

Свободата на навлизане на пазара на теория трябва да създаде перфектна конкуренция между над 400 фирми, регистрирани за търговия с медицински изделия. Това обаче не се случва, тъй като фирмите предпочитат да разчитат на директните си контакти с лекари.  На ухо и съвсем анонимно се коментират и комисионните за лекарите, които използват или поръчват медицински изделия. Секторът е предимно на сиво, а заплатите на докторите са ниски и част от тях се поддават. Фирми от сектора спонсорират обучения и семинари в чужбина, както и пътувания за конгреси и научни конференции, разказва представител на компания в чужбина.

Последният скандал около фирма в сектора беше за акция преди два месеца, при която НАП и криминална полиция разкриха, че фирмата от сектора ПСД „Комерс“ е укрила от 15 млн. лева през последните пет години от продажби на изделия за неврохирургията и ортопедията, като от тях е платила близо 8 млн. лв. на ръка на лекарите, които са пратили гражданите да си пазаруват там.

Така разнообразието от продукти и цени е огромно, но пациентите започват да се ориентират в него едва след като постъпят в болница и нямат избор. За самото качество също няма яснота. Състезават се представители на световноизвестни компании, специализирани в областта и вносители на неясни евтини продукти. „Конкуренцията е жестока. Преди се състезавахме европейски и американски производители, сега в много сегменти се състезават китайски с китайски фирми“, отбелязва Росен Николов, директор продажби на „Дъчмед“.

„Бройката изделия и служители не е определящ фактор – има фирми one man show и такива, които се опитват да предлагат широка гама консумативи и изделия, само 3-4 компании обаче сме такива“, казва Димитър Конов, прокурист на „Медицинска техника инженеринг“, който участва в подготовката на наредбите за цените от името на Българската асоциация на търговците на медицински изделия.

„Няма компания, която да предлага всички продукти от А до Я. За съжаление в момента повечето болници не могат да дадат никаква гаранция, че пациентът е платил реалната цена, нито пък има контрол дали точно този скъп имплант е получил или вместо него му е поставен евтин продукт. Получава се така, че медицинските изделия не могат да се видят“, коментира Ася Цонева, директор продажби „Консумативи“ в „Софарма трейдинг“.

Различните цени

За да се се създаде все пак някаква прозрачност през последните две години Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата успяха да регламентират търговията с тези изделия в специален списък с цени на всяко едно от тях. Списъкът засега изглежда, че ще се случи през следващата година, като дори бяха намерени средства по европейски проект за него. Въпросът е дали той ще може наистина да послужи на пациентите за ориентация в морето от медицински изделия и дали цените, които са посочени в него, ще бъдат реални и ще намалят и без това трудно непосилните плащания за здраве.

От миналата година здравният министър Стефан Константинов настоява за единен списък на изделията и ясно обявяване на цените им на касата на болницата, където пациентите би трябвало да ги платят. От началото на тази година Изпълнителната агенция по лекарствата поддържа на страницата си списък на изделия, които могат да се плащат с обществени средства, който законодателят е предвидил да заработи от следващата година.

„Основният проблем е в липсата на информираност на обществото за наличните на пазара медицински изделия, както и в невъзможността за планиране на разходите на Министерството на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и НЗОК. Нерегламентираният начин на доставка на медицински изделия на пациенти в болнични заведения бе предпоставка за доставка на изделия с негарантиран произход и спекулации с цените им“, коментира Александър Янков, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Проблемът със списъка е, че той трябва да включва пределна цена и продажна цена. Пределната цена ще бъде най-високата цена с надценките на доставчиците и ДДС, а продажната – тази, на която този продукт реално се продава в България. „Не, че цената е някаква тайна, но нито един от големите, сериозни производители няма да се съгласи да оповести цената си в България, където продава малки бройки и с отстъпка. Освен това има голям проблем при производителите на т.нар. голяма апаратура – скенери, ядреномагнитни резонанси, ехокардиографи“, отбелязва Конов. Той допълва, че тези апарати имат специфични характеристики и са нещо като базов модел, чиято цена е различна, в зависимост от конкретните допълнения към тях.

При условие че неофициалният пазар е над три пъти по-голям, мотивите, че списък и малко прозрачност не трябва да има, са съмнителни.

Реален спад на цените – с 12-13%, може да се постигне, смята Конов, ако се регулират сроковете на плащане и има технически спецификации на изделията.

Дали това ще се случи е отделен въпрос. В момента държавата няма средства да плаща за необходимите изделия. Усилието обаче ще бъде насочено първо към това да се изяснят цените им, да се отчете потреблението и след това да се търсят средства. 

Източник: Capital.bg