Следващият може да си ти

Илюстрация

[Shutterstock]

Втори дубъл

Новият проект за конфискацията на имуществото едва ли ще има съдбата на законопроекта „Попова“

27 яну 2012

Възмездието се отменя

27 яну 2012

ОК, щом само това ви помага

Европейските експерти настояват за аполитичност, ефикасност, но и за защита на правата на заподозрените

27 яну 2012

Гражданската конфискация е на ръба на правото

Зам.-председателят на парламента Христо Бисеров

27 яну 2012

Закон с възможна двойна употреба

Новият проект за отнемане на незаконно имущество създава обективна опасност за погазване на човешки права

17 сеп 2010

Мирослав е на 19 години. Полицията го арестува с една цигара марихуана. Осъден е по бързата процедура на шест месеца условно. Пито-платено. Един ден Мирослав разбрал, че апартаментът му е с възбрана. Срещу него тече производство от комисията „Кушлев“, която иска от съда да конфискува жилището му. Причината е, че Мирослав не може да докаже източник на парите, с които го е купил от… баща си. Става дума за фиктивна продажба – Мирослав е син от втория брак на баща си и двамата са извършили „сделката“, за да няма претенции от страна на дъщерята от първия брак. Сега обаче това се превръща в проблем…

Срещу Тодор Бонев от Русе през 2004 г. е повдигнато обвинение. През същата година комисията запорира цялото имущество на неговото семейство, придобито далеч преди 2004 г. Формалният подход е спазен – има досъдебно производство, следователно цялото семейство е „престъпно“ и всичко трябва да бъде запорирано. 

Г-н Х е обвинен за незаконно притежание на пет патрона с колекционерска стойност. След това сключва споразумение с прокуратурата и съдът му налага глоба от 5 (пет) лева. През 2009 г. обаче срещу него започва разследване за незаконно иманярство. На базата на предишното обвинение комисията „Кушлев“ иска и получава запор на имущество на стойност три милиона лева. 

Въпросната комисия, предвождана от бившия шеф на Българския ловно-рибарски съюз и съдия по кинология Стоян Кушлев, предизвикваше основно насмешка с напъните си да конфискува незаконно придобитото имуществото на криминалния свят. Въпреки това с дадените й правомощия и тя успя да предизвика много проблеми като изброените по-горе.

От две години обаче правителството подготвя нов закон, който ще разшири правомощията на въпросния административен орган за установяване и отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин. Мотивите са, че криминалният контингент не се чувства особено застрашен, а „национализираните“ активи са пренебрежимо малки. 

Примерите, с които започнахме, обаче показват, че дори и при сега действащия и определян от всички като слаб Закон за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, може да се стигне до извращения при неговото прилагане. „Притеснението, че този закон може да се използва извън целите, за които е предвиден, поради слабостта на съдебната система, е основателно“, казва секретарят на Венецианската комисия Томас Маркерт (вижте допълнителния текст). „Но попадаме в затворен кръг – тъй като съдебната система е лоша, тогава не трябва да правим нищо. Няма как.“ 

Под мотото „Няма как“ миналата седмица група депутати от ГЕРБ внесоха нов законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество. Всъщност той е римейк на отхвърления проект на министър Маргарита Попова през юни миналата година.

Новото в него е, че досега, за да се отнеме имуществото, трябваше да има влязла в сила присъда. Проблемът беше, че това става само при по-дребни престъпления, а големите криминални фигури оставаха необезпокоявани. Сега мнозинството отново се опитва да прокара възможността за 

т.нар. гражданска конфискация

Какво означава това – досега, за да се премине към конфискация, беше необходимо да има осъдителна присъда. Ако промените бъдат приети, самият факт на повдигане на обвинение от прокуратура е основание да се започне дело за конфискация. Доказателствената тежест е обърната – не държавата (в лицето на комисията) трябва да доказва, че имуществото е придобито от престъпна дейност, а обвиняемият трябва да се аргументира, че го е придобил със законни доходи. Законът не се интересува какво се случва с наказателното производство – дали прокуратурата е снела обвинението и е прекратила делото, или например съдът е произнесъл оправдателна присъда. 

Списъкът с престъпления, които са включени в новия проект за Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), е толкова дълъг, че трябваше да ги изведем в друг текст (вижте карето). Ако прокуратурата на Република България ви заподозре в поне едно от тези закононарушения и повдигне обвинения срещу вас, ако имате нещо, с което надвишава 250 хил. лв. имуществото, чийто произход не можете да докажете, автоматично попадате под ударите на закона. 

Каква е идеята? 

Идеята е да се промени сега действащият Закон за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, за да може по-лесно държавата да отнема от имуществото на хората от подземния свят. Първоначалният законодателен тласък беше даден още през 2005 г., когато министър на вътрешните работи в кабинета „Сакскобургготски“ беше Георги Петканов. Рожба на закона „Петканов“ стана комисията „Кушлев“. И тогава, и сега основната идея беше да се покаже на обществото, че „престъпността не е доходно занимание“, и да бъде демонстрирано, че „богатите също плачат“, т.е. незаконно забогателите ще станат обект на справедлива конфискация.

През 2002 г., когато подобен законопроект първоначално беше предложен, аргументът на Георги Петканов беше, че „наказателната процедура е малко по-тромава, отколкото процедурата, която се предлага по този закон, и второ – Наказателният кодекс не може да обхване всички случаи на престъпна дейност, където има облагодетелстване, и имуществото да бъде конфискувано.“ 

„Има цяла поредица от престъпления, за които наказват лицето, но законът не предвижда отнемане на придобитото в резултат на престъпната дейност и дори придобитото не се установява“, каза тогава той в интервю за в. „Капитал“. Всъщност думите на Петканов бяха скрито признание, че прокуратурата и МВР не водят ефективна борба с престъпността. Десет години по-късно усиленото лобиране за нов закон за отнемане на имуществото отново е в ход. А причината отново е същата.

„Създаването на нов или промяната на стар закон изисква обосновка“, коментира проблема адвокат Йонко Грозев. Според него обаче вместо анализ на работата на закона и на ефективността на комисията, които да очертаят проблемите, мотивите са общи съждения за очакванията на българското общество, което иска справедливост. „Това смесване на анализ, законодателно говорене и действия е налице още от първия законопроект на Министерството на правосъдието. Ако целта е да се намерят ефективни инструменти за борба с организираната престъпност и корупцията, това е един много тесен технически проблем“, допълва Грозев.

Източник: Capital.bg